осапунели

Речник на българския език

1. осапунели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осапунели е производна форма на осапуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осапунели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осапунели е производна форма на осапуня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).