осакатявало

Речник на българския език

1. осакатявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осакатявало е производна форма на осакатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осакатявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осакатявало е производна форма на осакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осакатявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осакатявало е производна форма на осакатявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осакатявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осакатявало е производна форма на осакатявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).