осакатявал

Речник на българския език

1. осакатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осакатявал е производна форма на осакатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осакатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осакатявал е производна форма на осакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осакатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осакатявал е производна форма на осакатявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осакатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осакатявал е производна форма на осакатявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).