осакатило

Речник на българския език

1. осакатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осакатило е производна форма на осакатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осакатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осакатило е производна форма на осакатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).