осакатили

Речник на българския език

1. осакатили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осакатили е производна форма на осакатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осакатили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осакатили е производна форма на осакатя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).