осакатила

Речник на българския език

1. осакатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осакатила е производна форма на осакатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осакатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осакатила е производна форма на осакатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).