осакатил

Речник на българския език

1. осакатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осакатил е производна форма на осакатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осакатил — мин. деят. св. прич. м. р.

осакатил е производна форма на осакатя (мин. деят. св. прич. м. р.).