оряло

Речник на българския език

1. оряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оряло е производна форма на ора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оряло е производна форма на ора (мин. деят. несв. прич. ср. р.).