орязала

Речник на българския език

1. орязала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

орязала е производна форма на орежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. орязала — мин. деят. св. прич. ж. р.

орязала е производна форма на орежа (мин. деят. св. прич. ж. р.).