оръфвал

Речник на българския език

1. оръфвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръфвал е производна форма на оръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръфвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръфвал е производна форма на оръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оръфвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оръфвал е производна форма на оръфвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оръфвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оръфвал е производна форма на оръфвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).