оръсил си

Речник на българския език

1. оръсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оръсил си е производна форма на оръся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оръсил си е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).