оръсил е

Речник на българския език

1. оръсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсил е е производна форма на оръся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсил е е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).