оръсило

Речник на българския език

1. оръсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оръсило е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оръсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оръсило е производна форма на оръся (мин. деят. св. прич. ср. р.).