оръсили

Речник на българския език

1. оръсили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оръсили е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оръсили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оръсили е производна форма на оръся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).