оръсила

Речник на българския език

1. оръсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оръсила е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оръсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оръсила е производна форма на оръся (мин. деят. св. прич. ж. р.).