оръсил

Речник на българския език

1. оръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсил е производна форма на оръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

оръсил е производна форма на оръся (мин. деят. св. прич. м. р.).