оръси

Речник на българския език

1. оръси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оръси е производна форма на оръся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оръси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оръси е производна форма на оръся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оръси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оръси е производна форма на оръся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оръси — повелително наклонение, ед. ч.

оръси е производна форма на оръся (повелително наклонение, ед. ч.).