оръсваха

Речник на българския език

1. оръсваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оръсваха е производна форма на оръсвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оръсваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оръсваха е производна форма на оръсвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).