оръсвах

Речник на българския език

1. оръсвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оръсвах е производна форма на оръсвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оръсвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оръсвах е производна форма на оръсвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).