оръсвал си

Речник на българския език

1. оръсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оръсвал си е производна форма на оръсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оръсвал си е производна форма на оръсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оръсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оръсвал си е производна форма на оръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).