оръсвало

Речник на българския език

1. оръсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оръсвало е производна форма на оръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оръсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оръсвало е производна форма на оръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оръсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оръсвало е производна форма на оръсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оръсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оръсвало е производна форма на оръсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).