оръсвал

Речник на българския език

1. оръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсвал е производна форма на оръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсвал е производна форма на оръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оръсвал е производна форма на оръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оръсвал е производна форма на оръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).