оръсва

Речник на българския език

1. оръсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оръсва е производна форма на оръсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оръсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оръсва е производна форма на оръсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оръсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оръсва е производна форма на оръсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).