оронила е

Речник на българския език

1. оронила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оронила е е производна форма на ороня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оронила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оронила е е производна форма на ороня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).