орони

Речник на българския език

1. орони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

орони е производна форма на ороня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. орони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

орони е производна форма на ороня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. орони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

орони е производна форма на ороня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. орони — повелително наклонение, ед. ч.

орони е производна форма на ороня (повелително наклонение, ед. ч.).