оронела

Речник на българския език

1. оронела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оронела е производна форма на ороня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оронела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оронела е производна форма на ороня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).