ориентирали

Речник на българския език

1. ориентирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ориентирали е производна форма на ориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ориентирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ориентирали е производна форма на ориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ориентирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ориентирали е производна форма на ориентирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. ориентирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ориентирали е производна форма на ориентирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).