ориентирала

Речник на българския език

1. ориентирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ориентирала е производна форма на ориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ориентирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ориентирала е производна форма на ориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ориентирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ориентирала е производна форма на ориентирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ориентирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ориентирала е производна форма на ориентирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).