ориентирал

Речник на българския език

1. ориентирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ориентирал е производна форма на ориентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ориентирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ориентирал е производна форма на ориентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ориентирал — мин. деят. св. прич. м. р.

ориентирал е производна форма на ориентирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ориентирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ориентирал е производна форма на ориентирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).