ориентира

Речник на българския език

1. ориентира — ед. ч. непълен член

ориентира е производна форма на ориентир (ед. ч. непълен член).

2. ориентира — бройна форма

ориентира е производна форма на ориентир (бройна форма).

3. ориентира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ориентира е производна форма на ориентирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ориентира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ориентира е производна форма на ориентирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. ориентира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ориентира е производна форма на ориентирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).