орете

Речник на българския език

1. орете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

орете е производна форма на ора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. орете — повелително наклонение, мн. ч.

орете е производна форма на ора (повелително наклонение, мн. ч.).