оредяло

Речник на българския език

1. оредяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оредяло е производна форма на оредея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оредяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оредяло е производна форма на оредея (мин. деят. св. прич. ср. р.).