оредеело

Речник на българския език

1. оредеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оредеело е производна форма на оредея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оредеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оредеело е производна форма на оредея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).