оревавахте

Речник на българския език

1. оревавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

оревавахте е производна форма на оревавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оревавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

оревавахте е производна форма на оревавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).