оребряла

Речник на българския език

1. оребряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оребряла е производна форма на оребря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оребряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оребряла е производна форма на оребря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).