ораторствала

Речник на българския език

1. ораторствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствала е производна форма на ораторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ораторствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствала е производна форма на ораторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ораторствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ораторствала е производна форма на ораторствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ораторствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ораторствала е производна форма на ораторствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).