опяло

Речник на българския език

1. опяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опяло е производна форма на опея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

опяло е производна форма на опея (мин. деят. св. прич. ср. р.).