опяла

Речник на българския език

1. опяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опяла е производна форма на опея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

опяла е производна форма на опея (мин. деят. св. прич. ж. р.).