опявало

Речник на българския език

1. опявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опявало е производна форма на опявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опявало е производна форма на опявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опявало е производна форма на опявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опявало е производна форма на опявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).