опявал

Речник на българския език

1. опявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опявал е производна форма на опявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опявал е производна форма на опявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опявал — мин. деят. св. прич. м. р.

опявал е производна форма на опявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опявал е производна форма на опявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).