опя

Речник на българския език

1. опя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опя е производна форма на опея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опя е производна форма на опея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).