опърпаше

Речник на българския език

1. опърпаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

опърпаше е производна форма на опърпам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опърпаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

опърпаше е производна форма на опърпам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).