опърпаха

Речник на българския език

1. опърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опърпаха е производна форма на опърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опърпаха е производна форма на опърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).