опърпало

Речник на българския език

1. опърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опърпало е производна форма на опърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опърпало е производна форма на опърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опърпало е производна форма на опърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опърпало е производна форма на опърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).