опърпал

Речник на българския език

1. опърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърпал е производна форма на опърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърпал е производна форма на опърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

опърпал е производна форма на опърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опърпал е производна форма на опърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).