опърпа

Речник на българския език

1. опърпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опърпа е производна форма на опърпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опърпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опърпа е производна форма на опърпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опърпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опърпа е производна форма на опърпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).