опърляла

Речник на българския език

1. опърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опърляла е производна форма на опърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опърляла е производна форма на опърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

опърляла е производна форма на опърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опърляла е производна форма на опърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).