опърлял

Речник на българския език

1. опърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлял е производна форма на опърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлял е производна форма на опърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

опърлял е производна форма на опърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

опърлял е производна форма на опърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).