опържил си

Речник на българския език

1. опържил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опържил си е производна форма на опържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опържил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опържил си е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).