опържил е

Речник на българския език

1. опържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опържил е е производна форма на опържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опържил е е производна форма на опържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).